„ВСЕ У МЕНЯ, УВЕРОВАЛ ТЫ, ПЛОХО...”
Владимир Иосифович Пальчиков/ Элистинский (р. 1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В МЕН ВСИЧКО, КАЗВАШЕ МИ ТИ, Е ЛОШО
В мен всичко, казваше ми ти, е лошо:
тръбата ми от класа не звучи,
аз книжен съм и моите очи
във времената трънести са още.
Знай, в скитанията ми сред епохи
аз чувах непрекъснато вестта,
че дъщеря-красавица на бога
в глава родена е от мисълта.
О, щом все пак, горчилките разлистил,
напълно този мой сонет измислих,
то дай на съд невинната мълва.
Но знай поне единственото точно:
сонетът е от моята глава
замислен и заченат непорочно.
Ударения
В МЕН ВСИЧКО, КАЗВАШЕ МИ ТИ, Е ЛОШО
В мен вси́чко, ка́зваше ми ти, е ло́шо:
тръба́та ми от кла́са не звучи́,
аз кни́жен съм и мо́ите очи́
във времена́та тръ́нести са о́ште.
Знай, в ски́танията ми сред епо́хи
аз чу́вах непрекъ́снато вестта́,
че дъштеря́-краса́вица на бо́га
в глава́ роде́на е от мисълта́.
О, што́м все пак, горчи́лките разли́стил,
напъ́лно то́зи мо́й соне́т изми́слих,
то да́й на съ́д неви́нната мълва́.
Но зна́й поне́ еди́нственото то́чно:
соне́тът е от мо́ята глава́
зами́слен и заче́нат непоро́чно.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Пальчиков
ВСЕ У МЕНЯ, УВЕРОВАЛ ТЫ, ПЛОХО...
Все у меня, уверовал ты, плохо:
и не дано показывать мне класс,
и книжен я, и лазает мой глаз
среди былых времен чертополоха.
А знаешь ли: в скитаньях по эпохам
мне приходилось слышать, и не раз,
о том, что дочь-красавица у бога
из головы, как мысли, родилась.
О, если все ж на горькую беду мне
сонет я этот начисто придумал,
ну что ж, отдай под суд его молвы.
Но знай хотя б единственное прочно:
что, из моей рожденный головы,
задуман он, зачат был непорочно.
---------------
Руският поет и преводач Владимир Палчиков (Владимир Иосифович Пальчиков/ Элистинский) е роден на 18 март 1936 г. в с. Целина, Ростовска област. Завършва историческия факултет на Ростовския държавен университет (1960 г.) и Висшите литературни курсове към Съюза на писателите на СССР. Публикува поезия в издания като „Вечерний Ростов”, „Подъём”, „Советская Калмыкия”, „Теегин герл”, „Новый мир” и др. Работи като учител, редактор на Калмицкото издателство (до 1973 г.), редактор в сп. „Наш современник”, изд. „Современник” и в. „Литературная газета”. Превежда поезия на калмицки поети. Член е на Съюза на журналистите на СССР (1963 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1971 г.). Известен е като майстор на поетичния палиндром. Автор е на стихосбирките „Радуга” (1961 г.), „Стихи” (1962 г.), „Солнце на вкус” (1965 г.), „Зёрна и капели” (1966 г.), „100 сонетов” (1966 г.), „Андрей Рублёв” (1970 г.), „Зов” (1972 г.), „Свод сонетов” (1990 г.), „О купавы торк” (1999 г.), на книгата с преводна поезия „Яблоко нартов” (1989 г.) и др. Живее в Москва.